Давам ви да прочетете стихотворения на братовчедка ми.Може да я срещнете в друг форум под името cat woman.Дано ви хареса!
Търся свещ, не ярка светлина.
Искам миг, не цяла вечността.
Моля се за трепет, не за изгарящата страст.
Гоня просто теб, а не всичко между нас.
Давя се във капка, а не във цялата река.
Ослушвам се за нота само, не за песента.
Търся себе си, искам теб, моля се някога да си простиш.
Гоня спомени, давя се в мъката, ослушвам се…Дали ще ми простиш?
Безмилостен смях, хлопната врата, отново студен вятър. Коленете на детето удариха асфалтираната пътека, която водеше до входната врата, а прималелите му, вкочанени ръце подхванаха празното му стомахче, за да не се пръсне от бушуващата в цялото тяло на клетницата болка…
Свещта блести, но не гони тъмнина.
Огънят гори, ала не в студа.
Спомени се връщат, но не търсят самота.
Смехът бяга надалеч, ала не уплашен от скръбта.
Ангелът полита, за да спаси света,
Литва направо от нейната душа.
Магията се пръсна, за да ни обгърне,
Болката и мъката не може да обърне,
Ала сърцето й се съживи, а душата вече диша.
Крещят заедно две: ”Не ми трябва Коледа, за да обичам!”